top of page
Writer's pictureBulgarianFestAssociation

3D филмът „Кънингам“ и визуалното есе „Децата на Айседора“ - танцувални изкушения на София Филм Фест

Срещата с историята през многоликата призма на киното е вдъхновяваща, особено когато във фокуса попадат легендарни майстори и творци. Почитателите на танцовото изкуство и изкушените зрители ще открият специални „бисери“ в програмата на 24-тия София Филм Фест - документалната 3D творба „Кънингам“ на Ала Ковган и „Децата на Айседора“ на Дамиен Манивел.


Съвременният танц стъпва върху традициите на класическия балет, обогатен с новаторските идеи на модерния танц. Мърс Кънингам е определян като първия хореограф, който създава „независим подход към модерния танц“ и отправя предизвикателство към установената реалност. По думите на Джон Кейдж, композитор и дългогодишен партньор на Кънингам, „в танца, подобно на абстрактна картина, всеки елемент – движение, звук, промяна на светлината, е част от цялото и само по себе си е начин на изразяване, като възприятието зависи от зрителите“. Кънингам формира своята трупа през 1953 година, а творчеството му като хореограф включва над 150 постановки, изпълнявани през годините на различни сцени в цял свят. Режисьорката Ала Ковган събира последното поколение от танцьорите на Кънингам, за да представят най-добрите образци от неговия репертоар, създадени между 1942 и 1972 година, които утвърждават репутацията на Кънингам като един от най-иновативните и знакови хореографи в света.


„Танцът се танцува – не се анализира!“. Фокусът е върху човешкото тяло, разположението му в пространството, ритъма и артикулацията на движенията, следването на естествена енергийна линия. Прекрасно заснет в 3D, филмът представя творчеството на Кънингам по невиждан досега начин. Подобно на триизмерното пространство в зашеметяващия документален филм на Вим Вендерс „Пина“, посветен на Пина Бауш и представен лично от своя режисьор на София Филм Фест през 2011 година, „Кънингам“ е изкушение и наслада за сетивата на публиката.


Френският режисьор Дамиен Манивел, когото българските зрители познават от представения през 2018 година филм „Нощта, в която плувах“ ( в съавторство с Кохей Игараши ), предлага на публиката „Децата на Айседора“, драматична история, вдъхновена от наследството на известната новаторка в танцувалното изкуство Айседора Дънкан. Тази своеобразна емоционална изповед е разделена условно на три части, представени от младата балерина Агат Бонцер, инструкторката по танци Марика Рици и съмишленици – всички те вглъбени в интерпретацията на онзи сърцераздирателен танц, създаден от легендарната Айседора след смъртта на децата й. Виждаме „Майка“, изпълнен на публичен рецитал, в съчетание с реакцията на аудиторията, а атмосферата, пресъздадена от оператора Ное Бак, внушава усещане за трансцеденталност…


Самият Дамиен Манивел е бил посветен на изкуството на танца, преди да започне да снима филми, и притежава инстинкт за провокиране на емоции у зрителите - стъпка по стъпка, кадър след кадър, епизод след епизод неговата своеобразна композиция придобива форма, а той самият като автор се доверява на публиката да се справи с неизбежния прилив на чувства. „Така се зареждам с емоции – заснемам много прости неща и си повтарям непрестанно, че танцът и неговата сила присъстват навсякъде“, споделя режисьорът пред Cineuropa.



* * *


Материалът е изготвен на база на информация, подадена от пресцентъра на София Филм Фест.

Comments


bottom of page