Изследване на БФА очерта предизвикателствата и потенциала на фестивалите в София

На 29 май 2026 г. в Зала „Рефлексии“ в София Българската фестивална асоциация (БФА) проведе публично представяне на резултатите от изследването „Икономически, екологични и социални измерители на артистичните фестивали в София“, реализирано с подкрепата на Столична програма „Култура“. Събитието се състоя от 14:00 до 16:00 ч. и събра организатори на фестивали, представители на институции, културни оператори, изследователи, студенти и експерти в областта на културните политики. Сред официалните гости на събитието беше и заместник-кметът по култура и туризъм на Столична община Ирина Дакова.

В рамките на срещата бяха представени основните резултати от проведено анкетно проучване сред фестивалните екипи в София. Анализът разглежда профила на фестивалите, моделите на финансиране, структурата на разходите, икономическото въздействие и устойчивостта на сектора. Специален акцент беше поставен върху социалния ефект на фестивалите - развитието на публики, достъпността, участието на млади хора и ангажираността на различни общности.

Резултатите бяха интерпретирани от изследователския екип - д-р Диана Андреева-Попйорданова, водещ анализатор на данни и директор на Обсерваторията по икономика на културата, и д-р Мирена Станева, експерт в областта на културните политики и изпълнителен директор на Българската музикална асоциация. Двете представиха ключови изводи и конкретни препоръки за развитие на фестивалната екосистема в столицата.

Според анализа фестивалите в София формират динамична и многопластова екосистема, която включва както малки независими инициативи, така и големи международни събития с бюджети от няколко хиляди до над 600 000 евро годишно. Освен културна функция, фестивалите изпълняват важна социална, образователна и икономическа роля, развиват публики, подкрепят млади творци, създават временна заетост, работят с уязвими групи и активират различни части на града.

Сред основните предизвикателства пред сектора бяха откроени финансовата уязвимост и зависимостта от публично финансиране, неравномерната способност за генериране на собствени приходи, липсата на системни данни за въздействието на фестивалите и ограниченият капацитет за прилагане на устойчиви екологични практики.

Изследването формулира и конкретни стратегически цели за развитието на фестивалната политика на Столична община. Сред тях са разработването на диференциран подход към малките, средните и големите фестивали, укрепването на обществената стойност на фестивалите чрез достъпност и работа с различни публики, подкрепата за местни артисти и млади творци, въвеждането на системи за данни и мониторинг, както и интегрирането на екологична устойчивост и териториален баланс в общинските политики.

Представени бяха и препоръчителни мерки, включително:

• диференцирани схеми за финансиране според мащаба и капацитета на фестивалите;

• критерии за оценка на социалното въздействие и достъпността;

• стимули за работа с млади публики и уязвими групи;

• подкрепа за местни артисти, нови произведения и дебютни форми;

• създаване на общ минимален набор от индикатори за мониторинг на фестивалния сектор;

• въвеждане на базови „зелени“ стандарти и насърчаване на събития в периферни и квартални пространства.

В представянето си д-р Диана Андреева подчерта значението на създаването на устойчива система за наблюдение на фестивалите като реализирането на тези мерки би позволило на Столична община да премине от фрагментарно проектно финансиране към по-интегрирана политика към фестивалния сектор, която укрепва обществената стойност на културата. „Този проект е своеобразен тест за това как би могла да работи една обща матрица за наблюдение на фестивалния сектор. Индикаторите, които предлагаме, са значително по-детайлни - те позволяват да се проследяват икономически, финансови, социални и екологични параметри и да се изграждат политики на база реални данни, а не на предположения.“ По думите ѝ вече е разработена подробна матрица с индикатори, предоставена на Столична община, която може да се превърне в основа за регулярно събиране на данни и по-прецизно планиране на културните политики.

По отношение на необходимостта от въвеждане на общи индикатори за всички фестивали д-р Мирена Станева отбеляза: „Тази информация е полезна както за самите организатори, така и за публичния донор. Фестивалите могат по-добре да анализират ефекта от своята дейност, а общината да формулира по-адекватни политики и да планира ресурсите си. Затова подобни показатели следва постепенно да се превърнат в част от изискванията при кандидатстване и отчитане на публичното финансиране.“

Специален акцент в дискусията беше поставен върху необходимостта от измерване на въздействието на фестивалите. Председателят на Управителния съвет на Българската фестивална асоциация и президент на „Европейски музикален фестивал“, София Васил Димитров представи конкретен пример за добри практики: „Все повече имаме нужда от данни, на които да стъпим, за да могат фестивалите да се развиват устойчиво. От две години използваме системата за анализ на аудиториите „Казва БГ“, чрез която проследяваме как посетителите достигат до събитието, колко средства изразходват по време на престоя си и какъв е реалният икономически принос на фестивала. Това е инструмент, който би могъл да бъде използван от много повече фестивали в България и да даде значително по-пълна картина за въздействието на сектора.“

Един от най-дискутираните въпроси беше свързан с недостига на частно финансиране и спонсорство за културния сектор. Васил Димитров очерта дългосрочната тенденция: „До финансовата криза през 2008 година в България съществуваше много по-активна спонсорска среда. Големи международни компании инвестираха в културата по начин, по който го правеха и в собствените си държави. След кризата тези бюджети се свиха и така и не се върнаха към предишните си нива. Според мен проблемът не е само в законодателството. Необходима е много по-активна политика за насърчаване на обществената отговорност на бизнеса към културата.“

Петър Димитров, изпълнителен директор на A to JazZ Festival, допълни темата с анализ на променящата се среда: „Проблемът със спонсорството е многопластов. През последните години маркетинговите стратегии на компаниите се отдалечиха от живия контакт с аудиторията и се концентрираха основно върху рекламно съдържание. В същото време ние като културни оператори трябва да развием по-добри умения да представяме стойността на своя продукт и да говорим на езика на бизнеса. В крайна сметка фестивалите не продават само събития - те създават общности, аудитории и дългосрочни обществени ползи.“

Сред участниците в дискусията беше и Даниела Тодорова, артистичен директор на Sofia Paper Art Fest, която постави въпроса за статута на дългогодишните фестивали: „В София има фестивали с десетилетна история, международно признание и огромен принос за културния облик на града. Те не са просто събития - те са културно наследство. Необходимо е да бъдат разглеждани в отделна категория и да получат възможност за дългосрочно и предвидимо финансиране, което да гарантира тяхното развитие.“

Подобна позиция изразиха и представители на Софийски международен фолклорен фестивал „Витоша“ и Софийски музикални седмици, които акцентираха върху необходимостта от многогодишно планиране и по-ясни механизми за подкрепа на утвърдените фестивали.

В отговор д-р Диана Андреева подчерта, че именно многогодишното финансиране е една от ключовите препоръки на изследването: „Големите фестивали трябва да могат да планират развитието си в по-дълъг хоризонт. Невъзможно е да се изграждат устойчиви международни партньорства и сериозни артистични програми, когато финансирането се определя година за година.“

В рамките на събитието бяха представени и предстоящите обучителни инициативи на Българската фестивална асоциация по проекта. Сред тях е майсторският клас на д-р Боян Желязков, експерт Маркетинг и реклама в сценичните изкуства, директор на Театър 199, преподавател в НАТФИЗ и НМА “Проф. Панчо Владигеров”,  на тема „Комуникационни аспекти на артистичните фестивали с публиките: стратегии, инструменти и въздействие“, който ще предложи практически насоки за по-ефективно управление и комуникация на фестивали. „Фестивалите създават общности и преживявания. Затова умението да познаваме, развиваме и анализираме своите публики е ключово за тяхната устойчивост. Именно върху тези теми ще бъде фокусиран предстоящият обучителен модул“, подчерта д-р Желязков. Второто събитие наживо от проекта на Българската фестивална асоциация ще се състои на 5 юни 2026 г. от 11.00 ч. до 13.00 ч. в зала „Рефлексии“, пл. „Славейков“ 4А, ет. 2. Линк за регистрация https://www.bfa.bg/events-1/maystorski-klas-komunikatsionni-aspekti-na-artistichnite-festivali-s-publikite-strategii-instrumenti-i-vzdeystviye

Беше анонсирана и видео поредицата „Полезно на теория и практика“ с автор и водещ Светломира Стоянова - театровед, културен мениджър и президент на Комитета за връзка на НПО с ЮНЕСКО. Новите видеа ще предоставят практически знания и добри практики за организатори на фестивали от цялата страна. „Нашата цел е информацията от изследването и натрупаният опит да достигнат до максимално широк кръг фестивални организатори. Затова ще превеждаме резултатите от изследванията и дискусиите в практически насоки, които могат да бъдат приложени в ежедневната работа на културните оператори.“

В заключение Изпълнителният директор на Българската фестивална асоциация Радостина Узунова благодари на всички участници и подчерта, че представеното изследване е само първа стъпка към изграждането на дългосрочна система за наблюдение и развитие на фестивалния сектор в София. „Днешната дискусия показа колко много теми имат нужда от продължение и колко важно е фестивалната общност да разговаря заедно. Именно това е една от основните мисии на Българската фестивална асоциация - да създава пространство за диалог, сътрудничество и общи решения за бъдещето на фестивалния сектор.“

Целият видеозапис на събитието можете да гледате в YouTube канала на Българската фестивална асоциация на https://youtu.be/xju2AzVayJk

Българската фестивална асоциация е неправителствена организация, която работи за популяризиране на ролята на артистичните фестивали като важна част от културния живот на България. В асоциацията членуват над 20 престижни фестивала и общини от страната, а организацията активно изгражда връзки между българските фестивали и Европейската фестивална асоциация, на която е колективен член от 2013 г.

За повече информация: Радостина Узунова, изпълнителен директо ра на БФА, +359 887 942094, office@bfa.bg, r.uzunova@cantusfirmusbg.com