Фестивален календар – перспективи: малко ли са 100 години?
На 4 септември 2026 г. Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна събра представители на фестивалния сектор, общини, културни организации, артисти и фестивални мениджъри за конференцията на Българската фестивална асоциация „Фестивален календар – перспективи. Малко ли са 100 години!“.
Конференцията, организирана от Българската фестивална асоциация с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд „Култура“ и в партньорство с Международния музикален фестивал "Варненско лято", беше посветена не само на историята на фестивалите, но и на въпросите, които определят тяхното бъдеще: как измерваме въздействието им, как ги финансираме, как изграждаме публика, как привличаме младите, как фестивалите променят градовете и как създаваме устойчива фестивална екосистема в България.
Началото: 100 години история и поглед към следващите 100
Денят започна с пожелание от страна на Радостина Узунова - Изпълнителен директор на БФА, което всъщност зададе и тона на цялата среща - такива разговори да има всяка година.
Веднага след това Васил Димитров, председател на УС на БФА постави началото на срещата като подчерта значимостта на юбилея на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ - 100 години история, 100 години фестивална памет и 100 години доказателство, че фестивалите могат да се превърнат в част от идентичността на един град и на една страна. „Варненско лято“ е не просто най-старият български фестивал. След Залцбург той е вторият най-стар музикален фестивал в Европа. Но зад тази история стои и една по-голяма история - историята на фестивалите в България.
БФА беше представена като организация, която се опитва да обединява интереси и възможности, да преодолява предразсъдъци и да отстоява значението на фестивалите. Посланието беше ясно: ако искаме публиката да избира българските събития и фестивали, трябва да създаваме условия те да бъдат конкурентни, видими и устойчиви.
Откриването постави фестивалите в по-широкия контекст на европейския културен живот. Марио Хосен - Артистичен директор на ММФ Варненско лято подчерта ролята на активните членове на Европейската фестивална асоциация като агенти на културния живот и носители на кауза, свързана с бъдещето на ценностите, които определят човечеството. Културата, по думите му, остава един от последните пазители на надеждата, че човечеството има бъдеще, а от самите нас зависи дали тези ценности ще бъдат разпознати и оценени и занапред.
В началото бяха отправени и благодарности от страна на Община Варна и Дирекция „Култура“ в лицето на Десислава Георгиева (Началник отдел "Фестивали и проекти"), която посочи ролята на общината в организацията на фестивала, както и на целия екип, допринесъл за реализирането на фестивала и конференцията.
ПАНЕЛ I: „Фестивалите като културно наследство и стратегически ресурс“
„Варненско лято“: фестивалът като памет, идентичност и жив организъм
Първият панел започна там, откъдето започва и голяма част от историята на българския фестивален живот - 1926 година.
Пламена Цонева (музиколог и мениджър на Международния музикален фестивал „Варненско лято“), която повече от 40 години е свързана с организацията на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, разказа за енергията, акумулирана още при създаването му - енергията на различни хора, институции, кметове и общественици. Сред имената в тази история са Добри Христов, Панчо Владигеров и Иван Камбуров. В основата стои обществената нагласа на варненци да имат събитие, което да се съизмерва с най-перспективните фестивали в Европа.
През годините фестивалът има 80 издания, с две прекъсвания, и преминава през различни исторически периоди - от 30-те години на ХХ век, през времето преди и след Втората световна война, социализма и промените след 1989 г.
Една от най-силните характеристики на „Варненско лято“ е способността му да се променя, без да губи своята идентичност.
От първоначалната идея да представя най-доброто от българското композиторско и изпълнителско изкуство фестивалът постепенно се превръща в многожанрова платформа. През 70-те и 80-те години включва опера, балет, цирк, форум на младите изпълнители, старинна и барокова музика, съвременни и кросоувър проекти.
Днес към това се добавят фестивална лаборатория, международна лятна академия, майсторски класове и възможности за изява на млади изпълнители.
Историята на фестивала показва и нещо друго - когато ресурсите не достигат, форматът може да се променя. Имало е камерни издания, а в определени периоди фестивалът е изпълнявал дори ролята на културен сезон.
Важна част от неговата история са и теоретичните форуми - от първоначалните срещи през летните научни срещи през 90-те до международния симпозиум. Така фестивалът съчетава теория и практика, изкуство и разговор.
Днес „Варненско лято“ продължава да се развива като дълъг културен сезон, който постепенно обхваща почти всички сезони на годината.
Но с голямата история идват и големи очаквания.
Фестивалната публика не е еднородна публика. Тя е критична, устойчива и с изградени очаквания. Тъкмо затова един от въпросите, поставени в разговора, беше: защо фестивалът все още е необходим?
Отговорът се крие и в способността му да представя най-доброто от европейската и световната сцена, да среща местната публика с артисти, които често не са в България, и да създава баланс между изпълнителско и композиторско творчество.
Но и в нещо още по-важно - изграждането на ценностна ориентация на публиката.
Фестивалът е „жив организъм“ - енергия между артисти, публика, институции и последователи. А в неговото развитие решаваща роля има и градът.
Варна има всички предпоставки да развива фестивалния туризъм, но взаимодействието между култура и туризъм все още търси своето съвременно решение.
В края на презентацията останаха въпросите към бъдещето: Какво търсят младите? Какво ги привлича? Как говорим на чуждестранната публика? Каква реклама ни е нужна? Как да използваме медиите?
И един важен извод: новото често е добре забравено старо, но светът се променя бързо.
От „Фестивалите: защо?“ към „Фестивалите: как?“
След историята на „Варненско лято“ Васил Димитров върна разговора към историята на самата Българска фестивална асоциация.
Преди 14 години, през 2012 г., едно съобщение на сайта на Министерството на културата става повод фестивалите да се обединят. Тогава е обявена програма за финансиране на 12 нови фестивала с общ бюджет от 6 милиона лева. За утвърдените фестивали, сред които „Варненско лято“, възможност няма. Така се стига до пресконференции, медийни участия, срещи и до въпроса „Фестивалите: защо?“
Отговорът постепенно се превръща в организация.
Българската фестивална асоциация започва да обединява сектора и става официален колективен член на Европейската фестивална асоциация. Следващите години са изпълнени с постоянен диалог - „Фестивалите: как?“ - какво е фестивалът, как се прави, как се финансира и как може да бъде съизмерим с европейските практики. През 2015 г., с подкрепата на Норвежката програма и Норвежката фестивална асоциация, е създадена „Бяла книга на фестивалите“ с анализи и препоръки за реформи в сферата на фестивалите в България, основана на проучвания в България и Норвегия.
Днес БФА обединява 33 фестивала и 19 юридически лица, сред които и общини като Варна, София, Велико Търново, Стара Загора и Русе и Бургас. Това е важно уточнение: фестивалната екосистема не е въпрос само на неправителствения и частния сектор. Общините също са част от нея.
Един от термините, които БФА се стреми да наложи в институционалния разговор, е „стратегически фестивал“ - фестивал, който има дългосрочно значение и не следва да бъде поставян в една и съща категория с всяко ново събитие.
Сред темите на Асоциацията са още обучението на фестивални мениджъри, изграждането на международни връзки и дигиталната трансформация на сектора.
Основният въпрос постепенно се измества от „Колко фестивала имаме?“ към „Каква фестивална среда създаваме?“
Като последен презентатор в Панел 1, Светломира Стоянова - автор и водещ на поредицата „Полезно на теория и практика“, представи развитието на инициативата и натрупаното знание от епизодите, посветени на практическите предизвикателства пред фестивалния сектор. През 2025 г. поредицата разглежда възможностите за финансиране на национално и международно ниво, доброволчеството, зелените политики и артистичните фестивали, MONDIACULT, както и резултатите от проведено анкетно проучване. През 2026 г. фокусът се задълбочава с проучването на фестивалния сектор в София, основните препоръки за неговото развитие, значението на измерването на въздействието на културните събития, необходимостта от система за оценка на фестивалите в България, както и актуалната тема за влиянието на инфлуенсърите върху артистичните фестивали. Представянето показа как поредицата се превръща в своеобразен практически ресурс за фестивалните организатори и практици - пространство за споделяне на опит, анализ на проблемите и търсене на работещи решения за по-устойчив и професионално развитие на фестивалния сектор. Видеопоредицата е създадена с подкрепата на Столична програма „Култура“ 2025 и 2026 г.
ПАНЕЛ II: „Измерване на въздействието на фестивалите“
Как се измерва въздействието на един фестивал?
Вторият панел премести разговора от историята към данните.
Д-р Диана Андреева-Попйорданова представи резултатите от изследването на Българската фестивална асоциация в рамките на проекта „Икономически, екологични и социални измерители на артистичните фестивали в София, както и по-широкия разговор за въздействието на фестивалите, включително във Варна - творчески град на медийните изкуства на ЮНЕСКО.
Данните показват колко сложен е фестивалът като икономически и социален феномен.
Публичното финансиране може да варира от нулев до доминиращ дял в бюджета, но от фестивалите не следва непременно да се очаква традиционна икономическа възвръщаемост. Значителна част от стойността им е в социалния ефект, достъпа до култура, изграждането на общности и местната икономика.
Сред проблемите са липсата на единна методика, различните критерии на различните институции и липсата на достатъчно данни.
Още по-важно: не знаем дори точно колко са фестивалите в България.
Изследването разглежда три големи измерения - икономическо, социално и екологично въздействие.
При социалното въздействие фокусът е върху достъпа и участието в култура, социалната кохезия, принадлежността към общността, образованието, емпатията и развитието на детска публика.
Фестивалите могат да бъдат инструмент за децентрализация на културния достъп, особено в по-малки населени места. Те могат да работят с уязвими групи, местни артисти и образователни институции.
Но как измерваме всичко това?
Не само чрез брой билети, публика, награди или оценки.
Истинското въздействие може да бъде в изграждането на лоялна публика, общности, вкус и международна видимост за местните артисти.
Затова беше поставен и важният въпрос за ресурсите: не трябва да се финансира само творческият продукт, а и анализът, наблюдението и разбирането на неговото въздействие.
В разговора за екологичната устойчивост бяха посочени конкретни мерки - намаляване на хартията и пластмасата, електронни материали и алтернативи за многократна употреба. Но отново се открои един основен проблем - липсата на ресурс.
Сред препоръките се откроиха диференцирана система за финансиране, многогодишна подкрепа за фестивалите с национално и международно значение, единни критерии за оценка, мониторинг и базов зелен стандарт.
И едно категорично послание: политиките закъсняват спрямо реалността на сектора.
От „колко публика?“ към „какво въздействие?“
Добромир Живков от „Маркет Линкс“ постави фокуса върху обратната връзка с публиката.
„Обратната връзка е стратегически актив.“
Тя показва какво мислят хората за продукта, който фестивалът предлага. Дава възможност клиентите да бъдат чути и уважени и позволява решенията да се основават на знание, а не само на интуиция.
Технологиите улесняват процеса за обранта връзка - приложения, QR кодове, онлайн платформи, бази данни и имейл комуникация. Но най-важното е инструментът да бъде лесен, кратък и достъпен. Една спонтанна реакция трябва да може да бъде дадена за около минута. Езикът трябва да е без термини. А стимулът не е задължително да бъде материална награда - важно е посетителят да се чувства овластен да участва. В противен случай се случва най-честият провал: данните се събират, но не се използват. Изкуственият интелект вече може да помага при обработката на информацията, но смисълът остава един - от данни към решения.
ПАНЕЛ III
„Посока на развитие на фестивалите“
След обедната почивка разговорът се насочи към бъдещето и към хората, които вече го създават.
В панела „Посока на развитие на фестивалите“ петима млади фестивални организатори представиха различни модели, но общата нишка беше една: фестивалът днес все по-малко е еднократно събитие и все повече е общност, лаборатория, пространство за експеримент и среща.
БУНА - фестивалът като пространство за експеримент
Ралица Герасимова представи „БУНА“ - фестивал, който работи с визуални изкуства, градски пространства и международни артисти. Поп-ъп пространствата, инсталациите, международното участие и работата извън традиционните художествени места превръщат града в част от фестивалното преживяване. „БУНА“ постепенно се превръща във фестивал с ясно международно измерение - през 2025 г. са кандидатствали 400 артисти от 7 държави, а през 2026 г. интересът вече обхваща 32 държави.
Търсенето на партньори и артисти от Балканите също е част от посоката.
Ключовите думи тук са пространства, международност, общност, визуални изкуства, град, нови публики, но и открит разговор за това как се създава фестивал с международен размах в реалността на ресурсите, с които разполагаме - финансови, човешки и времеви.
PICTOPLASMA – фестивалът като международна мрежа
Лусина Терзиян представи PICTOPLASMA - платформа за дизайн, персонажи и визуална култура, която се развива във Варна и към днешна дата вече свързва местната сцена с артисти от САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Фестивалът създава връзки между различни формати - изложби, дизайн базар, пространства за артисти и международни събития.
Ключовата дума е общност - артистична общност, която не е ограничена от географията.
„48 часа Варуша юг“ – когато фестивалът излиза от рамката
Галин Попов разказа за фестивал, който започва от неформални срещи и постепенно превръща старата част на Велико Търново в пространство за културен живот. Фестивалът работи целогодишно с общината, университети, училища, пространства, доброволци и технически екипи.
„Фестивалът е културна лаборатория“ - място за диалог между институции, бизнес и общност.
Първото му издание събира 7000 души. Но зад числото стои друг въпрос: как една идея да остане устойчива и да не попадне „в капана на правенето на фестивал“.
Куклените фестивали - децентрализация и обмен
Венера Нечкова от АКТ УНИМА насочи разговора към детската и семейната публика, регионалното развитие и куклените фестивали. Ключовите думи тук са децентрализация, детска публика, семейство, Балкани, обмен и не на последно място - архивиране. Защото фестивалната история не е само това, което се случва днес. Тя трябва да бъде и съхранявана.
SAKÉ - „Този фестивал е моят фестивал“
Борислав Кирилов постави един от най-трудните въпроси пред съвременните фестивали: как да накараме младия човек да каже „това място е за мен“?
Конкуренцията вече не е само между фестивали. Тя е със социалните мрежи, пътуванията и всички останали активности, които могат да заместят посещението на събитие.
Отговорът започва с идентичността.
Фестивалният бранд не е само лого, типография или Instagram. Той е начинът, по който фестивалът звучи, хората, към които говори, и ценностите, които показва. Младата публика бързо разбира кога един фестивал няма собствен глас.
И още: автентичността не може да бъде симулирана.
А най-силният комуникационен инструмент остава общността.
Когато посетителят сам каже „следващата година ще дойда отново“ и доведе нов човек, фестивалът вече има не просто публика, а общност от потребители на своята идентичност. Това не може да бъде купено с пари.
Градовете и фестивалите: една сцена или много сцени?
В следващия панел към разговора се присъединиха представители на четири големи общини - Бургас, София, Русе и Велико Търново.
Мария Вълчева от Община Бургас представи модела на град, който разглежда целия град като сцена. Около 10 фестивала се развиват по три основни направления - многообразие, устойчивост и презареждане. Новите формати и новите публики са важна част от стратегията - от музика и подкасти до интерактивни формати.
Бургас развива и амбицията си да бъде кино дестинация, но не само като място за показване на кино, а и като място за създаването му.
Нели Горанова, главен експерт в Дирекция култура на Столичната община, представи развитието на фестивалите в София в контекста на статута на града като Творчески град на медийните изкуства на ЮНЕСКО. Стратегията за култура на Столична община 2023–2033 г. включва четири приоритета и 94 водещи инициативи. Сред важните тенденции е сериозното увеличаване на подкрепата за визуални и дигитални изкуства, светлинни и имерсивни формати.
Миглена Войнова от Община Русе представи ситуацията в града през опита на „Мартенски музикални дни“. Историята отново е важна, но също толкова важен е контекстът. Фестивалът е част от общинска структура, което създава ограничения при кандидатстване по национални програми. Липсата на юридическа самостоятелност е пряко свързана с възможностите за финансиране и развитие.
Но фестивалите не са просто разход.
Те възпитават, изграждат, привличат бизнеси и общности и помагат на едно населено място да функционира красиво и смислено.
Нейко Генчев от Велико Търново постави още по-широкия въпрос: от стратегия към среда.
Градът разполага със значителен културен ресурс, включително множество фолклорни фестивали, които привличат между 1000 и 2000 изпълнители. Но числата сами по себе си не създават фестивална екосистема.
„Не повече фестивали, а повече хора, които да ги правят.“
Това се превърна в едно от най-силните послания на следобедния разговор.
Посоките са ясни: не финансиране на отделни събития, а устойчивост; не еднократни проекти, а мрежи от партньорства; не броене на публика, а измерване на въздействието; не административни препятствия, а предвидими правила.
Ролята на публичната власт не е да прави културата вместо сектора, а да създава условия културата да бъде създавана.
Европа и фестивалите: 70 години сътрудничество
Финалният международен акцент беше поставен от Ян Бриерс, президент на Европейската фестивална асоциация, на която Българската фестивална асоциация е колективен член от 2013 г.
Историята на европейското фестивално движение е история на сътрудничество, срещи и обща работа за артисти и публика.
Европейската фестивална асоциация вече има 74 години история.
Тя свързва фестивали и организации от Европа и извън нея - включително Африка, Азия и Южна Америка. Организира ежегодна European Festival Summit, тематични онлайн срещи и кампании и създава пространство, в което фестивалните федерации могат да се срещат и да се учат една от друга.
Сред инструментите за бъдещето са EFFEA - подкрепа за emerging artists и възможност за изграждане на международна кариера, както и Festival Academy с вече над 1200 алумни.
Въпросът, който остана след тази презентация, беше прост и голям едновременно:
Как си представяме следващите години?
Какво остава след един фестивален ден?
Конференцията на Българската фестивална асоциация започна със 100 години „Варненско лято“, но разговорът бързо излезе отвъд юбилея.
Стана дума за памет и бъдеще, за публика и данни, за финансиране и устойчивост, за млади артисти и млади публики, за градове и общности, за международно сътрудничество и за необходимостта от нови модели.
Отделните презентации се срещнаха в няколко общи посоки.
Фестивалът не е просто дата в календара.
Той е инвестиция в градската среда, културната памет, социалните връзки, местната икономика и бъдещето на публиката.
Но за да бъде устойчив, секторът има нужда от по-добри данни, ясни критерии, предвидимо и многогодишно финансиране, професионални екипи и партньорства.
И може би най-важното - от промяна в начина, по който говорим за фестивалите.
Не само колко са.Не само колко публика имат.Не само колко струват.
А какво променят.
Защото от единичното събитие до ефекта върху средата има цял един фестивален свят.
А когато общността расте, фестивалът вече не е само събитие. Той е среда.
Практически панел
Денят продължи с практически панел, посветен на „Оптимизация на пътя на аудиторията до покупка“, воден от д-р Боян Желязков.
Така разговорът за фестивалната публика премина от въпроса „Коя е тя?“ към практическия въпрос „Как стига до нас?“ - още една стъпка към по-професионално, основано на данни и ориентирано към аудиторията фестивално управление.
Comments