В отговор на пандемията covid-19, европейските държави прилагат безпрецедентна тактика в извънредната ситуация. „Невидимият враг“ отслабва не само системите за обществено здраве и труд на целия континент, дълбоко засегнати от политиките за строги икономии през последното десетилетие, но и поставя под заплаха европейския проект, какъвто го познаваме.
Глобалната криза изисква сътрудничество на всички правителства, тъй като ни показва нашата взаимозависимост. Реагирането срещу тази многопластова криза изисква силен и единен европейски отговор, който да зачита фундаментите на Европейския съюз, неговите основни ценности и четирите свободи на ЕС - движение на хора, услуги, стоки и капитал. „Крепостна Европа“, която се изключва от пандемията и от останалия свят поражда идеята, че заплахата идва отвън. Популизмът и антиевропейските настроения придобиват все по-значима позиция, когато националните правителства предприемат некоординирани действия.
В тези трудни моменти Европейският съюз трябва да действа по-силно и да проявява повече амбиция, като спазва основните си ценности. Гражданите искат да видят „обединена Европа, желаеща и готова да действа, която най-накрая е на полето за справяне с това драматично предизвикателство“. Европейската комисия и правителствата на ЕС следва да дадат отговор на пандемията и план за целия ЕС за рестартиране на европейското социално, културно и екологично благополучие след това. ЕС трябва бързо да приеме многогодишната финансова рамка за увеличаване на бюджета до поне 1,3% от БНД на ЕС, като инвестира повече в концепцията „Сближаване и ценности“, включително в изкуствата и културата, за да доближи Европа до своите граждани. Културата е основата на това кои сме като хора. Тя е нашият колективен живот, обвързвайки ни заедно, подхранвайки чувството ни за принадлежност. Трудно е да си представим бъдещето на Европейския съюз като общо начинание без изричното признаване на културното измерение на европейския проект.
Covid-19 засегна тежко сектора на изкуството и културата. Културните оператори полагат огромни усилия да поддържат дейности, които могат да облекчат ситуацията и чувството на изолация на хората. Но със затворени културни пространства отменени спектакли и фестивали, секторът вече е засегнат от непосредствените икономически, социални, културни и човешки последици. Работниците в сектора, които често са в несигурно положение (самостоятелно заети лица на свободна практика) ще останат месеци без никакви доходи. За да се поддържа европейският културен живот, националните правителства и институциите на ЕС трябва да приемат спешни мерки, които конкретно и адекватно да подкрепят устойчивостта на културните екосистеми. Ето защо настоятелно призоваваме Европейската комисия да предостави 25-милиардния пакет за спешни случаи на европейската икономика също така достъпен за сектора на изкуствата и културата.
В самоизолирането, вместо социално дистанциране трябва да практикуваме физическо дистанциране и социална солидарност. Докато минаваме през тези трудни времена, нека използваме момента, за да спрем и да разсъждаваме. В каква Европа искаме да живеем след края на кризата? Готови ли сме да преосмислим колективните си и индивидуалните стремежи относно нашите общности и нашите общи блага? Готови ли сме да предприемем действия за съвместно справяне с климатичните промени и да признаем ролята на културата в справедливото развитие? Ще бъдем ли готови да се справим със социалните неравенства и да поставим солидарността над непосредствените икономически печалби? Правителствата ще съберат ли кураж за прилагане на драстични системни промени?
Ако успеем да го направим, ще излезем от тази криза по-обединени, по-силни хора, споделящи устойчив европейски проект.
Това писмо е изпратено до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен, председателя на Европейския парламент Дейвид Сасоли, до членовете на комисията на CULT в Европейския Парламент и до постоянните представителства на държавите-членки.