Софийската опера утвърждава Вагнеровия фестивал като международна марка

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов представи Вагнеровия фестивал по време на международна конференция на Opera Europa в Амстердам, с което България затвърждава позициите си на световната оперна карта.

„Opera Europa е световната организация, която обединява около 250 оперни театри от над 40 държави“, подчерта Карталов и припомни, че Софийската опера и балет е дългогодишен член, а отскоро той е и част от нейния управителен борд – признание за международния принос на институцията.

По време на форума в средата на март Карталов представя Вагнеровия фестивал редом с утвърдени събития като тези в Хале, Пезаро и Бърно. Особено внимание предизвиква фактът, че София няма пряка биографична връзка с Рихард Вагнер, но въпреки това изгражда устойчив фестивал, посветен на него. „След 16 години работа и 13 реализирани продукции по Вагнер вече сме разпознати“, казва Карталов. „Показахме, че Софийската опера не е известна само с италианския и руския репертоар, а и с работата си върху Вагнер.“

Вагнеровият фестивал на Софийската опера започва своето съвременно развитие през 2013 г., когато за първи път в България е представен целият цикъл „Пръстенът на нибелунга“ – едно от най-мащабните произведения в оперната история. Тазгодишното издание ще се проведе от 26 май до 14 юни и включва девет опери на Вагнер – шест сценични и три в дигитален формат. Публиката ще има възможност да гледа на живо „Пръстенът на нибелунга“, „Лоенгрин“ и „Танхойзер“, а онлайн ще бъдат представени „Парсифал“, „Тристан и Изолда“ и „Летящият холандец“. Селекцията е и символичен жест към Байройтския фестивал по повод неговата 150-годишнина.

Фестивалът продължава да залага основно на български изпълнители, подкрепени от международни гости. „Нашите певци с изключителен интерес и страст се включиха в този репертоар“, отбелязва Карталов. „Устойчивостта на нашето Вагнерово начинание доказва, че този път си заслужава.“ Сред утвърдените имена са Радостина Николаева, Габриела Георгиева и Венцеслав Анастасов, както и по-млади артисти, които тепърва изграждат кариерата си във Вагнеровия репертоар.

Работата по творчеството на Вагнер в България има сравнително кратка история. Първата постановка е през 1930 г., десетилетия след началото на оперното дело у нас. Днес Софийската опера и балет вече има девет заглавия в репертоара си, а предстои и десета продукция – „Нюрнбергските майстори певци“, планирана за 2027 г. „Работим върху нова концепция, която ще бъде представена за първи път в света“, разкрива Карталов.

Паралелно с Вагнеровия фестивал, Софийската опера развива и силна фестивална програма на открито. Проектът „Опера на площада“ се провежда пред храм-паметника Свети Александър Невски и вече повече от десетилетие превръща центъра на столицата в открита сцена. Тази година програмата с общо 13 спектакъла включва „Селска чест“ и „Палячи“, „Клетниците“, „Рилският пустинник“ и „Турандот“. Към тях се добавят и други летни формати, включително фестивалът „Музи на водата“ на езерото Панчарево и детската програма в Царската градина, което оформя цялостен летен културен календар на няколко сцени в столицата.

Акад. Пламен Карталов е сред най-значимите български оперни режисьори и културни мениджъри. Роден през 1948 г., той завършва Националната музикална академия в София и специализира оперна режисура в Италия. От 2008 г. е директор на Софийската опера и балет, където реализира мащабни международни проекти, включително тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на Рихард Вагнер. Под негово ръководство институцията се утвърждава като един от водещите оперни центрове в региона. Карталов е член на борда на Opera Europa и носител на редица национални и международни отличия за принос към оперното изкуство.

Текстът е подготвен по материали предоставени от организатора на фестивалите и интервю на Радостина Узунова, изпълнителен директор на Българската фестивална асоциация и водещ на "СЪБОТНО КАФЕ" в Радио Класик А