Интерю с Даниела Тодорова от Фондация „Аматерас“, организатор на „София хартиен Арт фест“.
„София хартиен Арт фест“ е уникален по рода си фестивал, чието 12 то издание е към своя край. Форумът, чийто организатор е Фондация „Аматерас“, е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2022 г. За създаването на фестивала разказва Даниела Тодорова.
Радостина Узунова: Как се роди идеята за този фестивал?
Даниела Тодорова: Историята е много интересна. Всичко започна във Финландия, където през 2006 г. бях на една резиденция. Преди да започна да се занимавам с организиране на събития бях монументален автор, който работеше преди всичко с изкуство в архитектурата. Правех огромни проекти с витражи за публични пространства, за които имам и много награди. Тези големи проекти се работят с месеци и са много тежки и сложни. Бях много уморена от един проект и видях, че има резидентски програми и си казах: защо да не отида някъде да си почина емоционално, да се освежа. Избрах програма в музей в центъра на Финландия и си казах: Чудесно! Отивам за един месец. И просто забравям за витражите. Ще си рисувам и ще правя каквото искам. Взех със себе си едни хартии. Аз изобщо колекционирам различни хартии и където пътувам обичам ги да нося със себе си. Отивайки във Финландия се озовах в средата на една гора, която се оказа част от града. Финландия е един от най-големите производители на хартия и артистите естествено работят с този материал под най-различна форма. Пътувайки видях толкова много инсталации от хартия и си казах: Да, това е моето амплоа. Нещо, в което чувствам че сърцето ми ще се имплантира. Самата ми изложба в музея беше от хартиени произведения. Когато се върнах в София през 2008 г. започнах да правя много хартиени изложби. И тогава се зароди идеята да направим международното състезание „Аматерас“. Неочаквано то се превърна в страшно интересен форум за много хора и на третата година се роди и фестивала.
Идеята за „София хартиен Арт фест“ и структурата му е изцяло на Тодор Тодоров, моят съпруг. Не случайно е уникален фестивалът и няма друг аналог в световен план, защото има много разнообразни събития. Има биенале, състезание, хартиена арт академия, контакти с университети, музеи, които правят програми за млади хора и деца, образователни структури, хартиен театър, хартиено кино. По света се правят изложби съпътствани от 1-2 лекции, уъркшоп и до там. Когато се появи фестивалът през 2011 г., за да можем да го организираме, да търсим партниращи организации, които да ни помагат, тогава създадохме Фондация „Аматерас“. Фестивалът е некомерсиален, ние нямаме билети, такси за участие. Посрещаме всички участници с радост и винаги изненадваме публиката. Това, което правим е много различно от всичко познато като съвременно изкуство. Специална ниша на изкуство, която е много красиво, изкуство, което е с хуманни и екологични послания, изкуство, което развива друго отговорно отношение към света около нас.
РУ: Когато човек си каже хартия, си представя различни неща – хартия за печат на книги, хартиена тетрадка, копирна хартия, хартия за рисуване. Какви са измеренията на думата хартия, когато става въпрос за изкуство?
ДТ: Те са едно море. Хартията от нещо много деликатно и фино може да стигне до много здрави картони, мощни структури, като хартиени тръби, които могат да конкурират дървените или стоманените. В този смисъл и авторите на нашите изложби са много различни. Като се започне от миниатюрни произведения и се стигне до огромни формати на скулптури или инсталации. Самата аз съм привърженик на скулптурата от хартия и такива нестандартни инсталации съобразени с конкретно пространство. За нас много важна е светлината. И сега имаме подобна изложба, разположена в галерия „Финес“ и който иска може да я види до 3 декември. Същевременно през годините имаме и неща, които са правени за навън и нашата цел за следващата година е съвместно с „Топлоцентрала“ да се опитаме да направим едни наистина предизвикателни произведения, които да са за външна среда и които да са вписани в пространството към архитектурата или на открито. Фестивалът провокира и артисти, които никога не са се занимавали с хартия. Тя им дава възможност да се изразят по нестандартен начин и колкото по-нестандартно е едно предложение, толкова повече ние го приветстваме и подкрепяме. Развитието на въображението, на възможностите, всяка една новаторска идея е важна, защото тя моментално повлича и други хора. Много важно за един артист е да излиза от статуквото, консерватизма. Да провокира креативността, а не да те скандализира.
РУ: Темата за екологията е много актуална в наше време. Рециклирани материали ли ползвате за вашите изложби?
ДТ: Тази година във фестивала направих една презентация на световната асоциация на авторите работещи с хартия, която догодина прави 35 години. Голяма част от членовете й са автори, които се занимават точно с тази тема – как да се получи хартия от различни видове рециклирани материали и растения. Тук е мястото да кажа, че хартията е един вид текстил, ето защо много текстилци участват във фестивала. Може да се получи хартия от рециклиране на дънки, парцали. Една от най-фините хартии за графика е изработена от старо спално бельо. Това е част от авторското кредо на много автори, но успоредно с това се използват и много нови технологии за получаване на хартия, в тях има вещества, които ги правят устойчиви на атмосферни влияния. Могат да бъдат използвани за костюми в театъра, за интериор. Това е море от възможности.
РУ: Каква е последната изложба за тази година и къде може да се види?
ДТ: Това е изложбата „Изток – Запад“, която дава началото на българо-немски проект, който представя по 9 автора от всяка страна и може да бъде видян в галерия „Финес“ до 3 декември от 11 до 19 ч. Тук е мястото да благодаря на галерията, която ни е дългогодишен партньор, да благодаря на Министерството на културата и на Столичната община, която ни подкрепя от много години. Всъщност културата и изкуството имат огромна и важна роля да ни опазят емоционално и психически. Ние вървим през много интензивен исторически период, в който се случиха толкова много неща - пандемия, война, катаклизми на много места. Всичкото това разтърсва хората и те се чувстват несигурни и разколебани, но когато видат една изложба, чуят един концерт, отидат на театър, това ги зарежда, това ги кара да са оптимисти. Ролята на всички нас, които правим култура е да поддържаме здравия дух на нацията. Защото без здрав дух нищо не може да се постигне, към каквото и да се стремим, няма да имаме енергията и волята да го постигнем.
Из интервю на Радостина Узунова за „Съботното сутрешно кафе“ на Класик ФМ радио
Comments