top of page
  • Writer's pictureBulgarianFestAssociation

ПОСЛАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФЕСТИВАЛИ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ



Фестивалите, като проява на стремежа за споделяне на творчество, майсторство и вдъхновение, съществуват от дълбока древност. Днес, когато съвременният свят предлага изобилие от предложения за развлечения и прекарване на свободното време, за фестивалите е много по-сложно да достигнат до своите публики. Все по-важно значение за успеха на едно културно събитие е то да заеме своето място в дигиталната среда. Водена от тези намерения Българската фестивална асоциация реализира проекта “Българските фестивали - дигитални перспективи”, от декември 2022 до април 2023, финансиран по Програма “Публики“ на Национален фонд “Култура”. В дейностите по проекта се включиха над 50 фестивала от различни градове в страната.



За реализацията на проекта бяха поканени трима експерти в областта на изследване на фестивалите и дигиталния маркетинг.


Любомир Кутин е магистър по философия и Доктор по социология. Работил е като директор на дирекция “Култура” в Община Варна, заместник директор на Държавна опера - Варна и Държавна опера - Русе. От 2015 г. е организационен секретар на Фестивала на оперното и балетното изкуство - Стара Загора. Автор е на изследвания, посветени на фестивалите, Европейски столици на културата и изследвания на културните политики.




Мария Георгиева има дългогодишен опит в областта на разпространение на българската култура у нас и в чужбина като служител на Министерство на културата и сътрудник и и.д. директор в Българските културни институти в Дамаск, Сирия и в Париж, Франция. Участвала е в организирането на различни тематични фестивали в мрежата на културните институти в Париж, като Празникът на музиката, Денят на театрите и др.


Боян Желязков е докторант в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и работи в областта на дигиталния маркетинг и комуникациите в сценичните изкуства. Заместник-директор е в Театър 199 „Валентин Стойчев“. Преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и НМА „Проф. Панчо Владигеров“.


Екипът на проекта анализира дигиталните публични активности, осъществи анкетно проучване и проведе три фокус групи във Велико Търново, Русе и Бургас. Участниците в тях оживено дискутираха въпроси, свързани с възможностите, перспективите, сътрудничеството помежду си.



За целите на проекта се проведе количественото проучване чрез анкетно допитване до различни фестивали. Въпросите включваха кратко представяне (име, организация, фестивал); използвани платформи и начин на създаване, анализи на резултатите и инструменти; проблеми при създаване на съдържание в дигитална среда; продажба на билети; мърчандайзинг; необходимост от обучения и съвети.

Анкетното допитване установи, че основната социална медия, използвана от организаторите на фестивали, е Facebook. Причина за това е широката му популярност и достъпната възможност за комуникация с аудиторията.

Сайтът е вторият най-често използван инструмент (76 %) след Facebook. На второ място е вероятно, поради това, че изисква инвестиция на ресурси за създаване и поддръжка, а част от фестивалите са провеждат по-рядко, имат проблеми с финансирането и не са аргументирали необходимостта от уеб сайт.

Бяха проведени три тестови рекламни кампании в полза на три престижни фестивални форума: Мартенски музикални дни - Русе, Фестивал на пясъчните скулптури - Бургас и “Сцена на вековете” - Велико Търново.

В рамките на проекта „Българските фестивали - дигитални перспективибеше изработен подробен доклад, който включи представяне на контекста, общи характеристики и видове фестивали, дефиниции на основните понятия. В доклада са включени още общ и конкретен анализ по дейности на резултатите от осъществените проучвания и изведени изводи и препоръки.

Направеното проучване показа общата картина на фестивалите в България в дигитален аспект. Изследването отново потвърди факта, че фестивалите представляват изключително разнообразна дейност, но въпреки това могат да бъдат направени някои общи изводи.

Проблемите, които най-често се забелязват, са несигурността във финансирането и съответно ограничените ресурси за реклама и маркетингови дейности, човешките ресурси и недостатъчното използване на инструментите на дигиталния маркетинг, което не развива пълния потенциал на фестивалите в дигитална среда.

Добро впечатление прави ангажираността на общините, както и тяхната мотивация да се грижат за запазване и развиване на фестивалните дейности по райони.

Изследването показа и възможностите за маркетингово, комуникационно и дигитално развитие на фестивалните дейност в България. Facebook е най-често използваният инструмент за присъствие в дигитална среда на фестивалите, но е важно да бъде създадена цялостна стратегия за повишаване на публичността на фестивалните форуми. Най-често комуникацията с аудиторията е ограничена в рамките на провеждане на фестивалите, но е необходимо изграждането на методи за по-дългосрочно ангажиране на аудиторията чрез създаване на качествено съдържание.

Сред ключовите перспективи за развитие на фестивалите са: процесът по дигитализация; развиване на човешки ресурси, устойчивост и капацитет; изграждане на лоялна аудитория; познаване и използване на инструментариума на дигиталния маркетинг; постоянен мониторинг на дейностите.

Сред проблемите в организирането на дигиталната комуникация се забелязва, че организаторите на фестивали създават отделно страници за всяко издание, вместо да използват една и съща страница и да архивират данните си в социалната мрежа. Честа практика е и те да не се заявяват публично с едно и също име на фестивала, който организират, а с различни названия във FACEBOOK, INSTAGRAM и YOUTUBE. Това ги прави трудни за проследяване и намалява ефектите от популяризирането им. Има фестивали, които са част от корпоративните страници на организаторите си и това ги прави трудни за проследяване. Липсват изградени механизми за запазване интереса на последователите. В края на март е регистриран напредък след първото измерване на дигиталните активности на фестивалите през януари. За това са допринесли периодичните срещи, фокус групите и тестовите информационни кампании. Значително е увеличен броя на последователите, по-малко на постовете и най-малко на последвалите интеракции.

С най-много последователи са SPICE MUSIC фестивал Бургас, следван от БУРГАС И МОРЕТО, СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ - Велико Търново и МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ - Русе.

МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ имат най-голям брой интеракции на постовете, а след тях е фестивалът СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ - Велико Търново и SPICE MUSIC Бургас;

СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ е с най-добър индекс за развитие, следван от МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ и МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ СРЕДНОВЕКОВЕН ТЪРНОВГРАД.

МАРТЕНСКИ МУЗИКАЛНИ ДНИ имат най-висок индекс за ангажираност в поддържане на страниците.

По-подробни анализи на резултатите ще бъдат представени по време на онлайн среща, организирана от Българската фестивална асоциация, на 20 април от 14 ч. с участието на изпълнителния директор на БФА Радостина Узунова, експертите на проекта и представители на общините – партньори Велико Търново, Русе и Бургас. Боян Желязков ще направи и кратко обучение по дигитален маркетинг.

Анализите, направени от експертите, участващи в проекта, ще бъдат публикувани на интернет страницата на Българската фестивална асоциация.



Comments


bottom of page