Цвете за Гошо

Традиционният фестивал за рок и блус музика се организира всяка година в софийския Южен парк от приятелите на музиканта. В рамките на 2 или 3 дни на сцената в парка излизат няколко десетки групи – от стари рок-ветерани до млади надежди и ученически банди. По традиция една от песните на всяка група е на Георги Минчев.

• Георги Минчев е роден на 9 април 1943 г. в София. Неостаряващото момче на българския рок, което никога няма да забрави „блажените години, когато рокендролът беше млад”. Работи известно време с първата формация на „Щурците” (1967) и със „Сребърни гривни” (1968-69). Представената от него и „Щурците” песен „Бяла тишина” (музика – Борис Карадимчев) е обявена за „Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1967 и печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей”. До края на 60-те добива популярност и с лирични песни като „Сребърни ята” и „Снегът на спомена”. Опитва силите си и на няколко международни конкурса – „Сочи ’68” и „Интервизия” в Карлови вари (1969). След известно прекъсване напомня за себе си с носталгичните „Блажени години” (“Six Days on the Road”), „Флирт със собствена жена”, „Стар избелял албум” и „Първи в класация”. В края на 80-те успява най-сетне да издаде дебютния си албум и с песни като „Урок по рок”, „Почти полунощ”, „Есен в Созопол”, „Юли”, „Момчето и аз”, „Какви времена” да напомни за старата си слава. Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Основната формация, с която концертира през 90-те, е „Стари муцуни” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 създава заедно с Развигор Попов групата „Полезни изкопаеми”. Георги Минчев участва в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 г. Съдбата обаче му подготвя тежко изпитание, което той няколко пъти успява да прескочи, но накрая в неравната борба с рака умира на 18 февруари 2001г.