ФЕСТИВАЛИТЕ КАТО СТРАТЕГИЧЕСКИ РЕСУРС: БФА СЪБИРА ВЪВ ВАРНА ФЕСТИВАЛНИ ОРГАНИЗАТОРИ, ИНСТИТУЦИИ И ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРИ

Националната конференция на Българската фестивална асоциация „Фестивален календар – перспективи. Малко ли са 100 години?“ ще постави въпроса каква фестивална политика иска България през следващите десетилетия

На 4 септември 2026 г. във Варна ще се проведе Националната конференция на Българската фестивална асоциация (БФА) „Фестивален календар – перспективи. Малко ли са 100 години?“. Форумът се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд „Култура“ и е естествено продължение на започналия през 2025 г. в София разговор за ролята на фестивалите в развитието на градовете и културния сектор.

Тази година конференцията се провежда в особено символичен момент, когато Международният музикален фестивал „Варненско лято“ отбелязва 100-годишнина. Със своята история, международен авторитет и устойчиво присъствие фестивалът е не само част от културното наследство на Варна и България, но и пример за това как един фестивал може да се превърне в дългосрочен културен ресурс за града.

Именно от тази историческа перспектива БФА поставя един от най-важните въпроси пред българския фестивален сектор: как искаме да изглежда фестивалната екосистема на България след 10, 20 или 30 години?

От отделни събития към фестивална екосистема

В навечерието на конференцията председателят на Българската фестивална асоциация Васил Димитров постави акцент върху необходимостта фестивалите в България да бъдат разглеждани не като изолирани културни събития, а като взаимосвързана система с дългосрочно значение за културното, социалното и икономическото развитие.

„Фестивалите са важна част от културата на всяка една държава, която се намира в Европа, но в България не са получили своята правилна оценка от държавата“, посочи той в интервю за Z-Rock.

По думите му страната разполага с фестивали с доказана история, качество и международен потенциал, но все още липсва достатъчно ясна национална визия за развитието на сектора.

Сред ключовите въпроси, които БФА поставя, са: колко стратегически фестивали са необходими на България, по какви критерии трябва да се определя тяхната обществена и културна стойност и как да бъде осигурена многогодишна подкрепа, която да позволява реално стратегическо планиране.

Според Васил Димитров е необходимо да се обсъди възможността за дългосрочна подкрепа на ограничен брой стратегически фестивали, доказали своята художествена стойност, публика и въздействие. Това би позволило на организаторите да планират програмите си години предварително – необходимост, която е особено важна при ангажирането на артисти от световна класа.

Темата за устойчивото финансиране ще бъде разгледана в контекста на по-широката фестивална политика и на взаимодействието между националните и местните институции.

Има ли България потенциал да се превърне във фестивален център на Балканите?

Според БФА България вече разполага с предпоставките за по-силно международно позициониране на фестивалния си сектор. Страната има фестивали с десетилетна история, развиваща се публика и все по-голям интерес към културните събития.

Следващата стъпка е тези ресурси да бъдат свързани.

Именно затова във Варна ще бъде поставена и темата за партньорствата между градовете и фестивалите – възможност един артист, оркестър или продукция да бъде представен в повече от един град, а разходите и организационният ресурс да бъдат споделени.

„Ако някой полага неимоверни усилия и средства, за да осигури гостуването на талантлив оркестър или на известен изпълнител, ако това може да бъде споделяно в повече от един град, в близките държави, това би било от полза за абсолютно всички“, коментира в ефира на Радио Класик А Десислава Георгиева, началник отдел „Фестивали и проекти“ към Дирекция „Култура и духовно развитие“ на Община Варна и част от екипа, ангажиран с организацията на „Варненско лято“.

По думите ѝ фестивалите съществуват по-лесно, когато са част от екосистема, в която се обменят идеи, проекти, ресурси и публики.

Този модел е добре познат в Европа – пример са Единбургските фестивали, които превръщат града в международна фестивална дестинация с огромно културно и икономическо въздействие.

100 години „Варненско лято“ – повод за поглед към бъдещето

Юбилейното издание на „Варненско лято“ показва и друг важен аспект на фестивалите – способността им да създават усещане за принадлежност и да превръщат културата в част от идентичността на града.

Десислава Георгиева определя фестивалите като „мощен двигател“ не само за икономическото и духовното развитие, но и за чувството на принадлежност и гордост на градовете, в които се провеждат.

През юбилейната година „Варненско лято“ получи и специално международно признание от Европейската фестивална асоциация (EFA), което допълнително подчертава неговото място в европейската фестивална карта.

Фестивалът е член на EFA от 80-те години на ХХ век, а Българската фестивална асоциация е колективен член на организацията от 2013 г.

Именно връзката между националната и европейската фестивална мрежа ще бъде един от важните акценти във Варна.

Измерване на въздействието – от усещането към данните

Конференцията ще постави специален акцент и върху необходимостта фестивалите да могат да доказват своето въздействие с реални данни.

В панела „Измерване на въздействието на фестивалите“ д-р Диана Андреева-Попйорданова ще представи резултатите от изследването на БФА „Икономически, екологични и социални измерители на артистичните фестивали в София“, както и анализа „Въздействието на фестивалите във Варна – творчески град на медийните изкуства на ЮНЕСКО“.

Темата ще бъде допълнена от представянето на национална система за мониторинг на фестивалните публики от Добромир Живков, управител на „Маркет Линкс“.

Така разговорът ще премине от общото убеждение, че фестивалите имат значим обществен ефект, към въпроса как този ефект може да бъде измерван, сравняван и използван при вземането на решения за културната политика и финансирането.

Европейската перспектива идва във Варна

Специален гост на конференцията ще бъде Ян Бриерс, президент на Европейската фестивална асоциация.

Той ще представи темата „Фестивалите за Европа, Европа за фестивалите – съкровищница на сътрудничеството, 70 години по-късно“ и ще представи възможностите за участие на българските фестивали в европейски инициативи като Festival Academy, FestivalFinder.eu, EFFEA и Perform Europe.

Участието на президента на EFA има особено значение в контекста на стремежа на БФА да бъде мост между българския фестивален сектор и европейската фестивална мрежа.

Конференцията ще бъде последвана от Denis de Rougemont Forum, който ще се проведе във Варна от 4 до 6 септември по инициатива на Европейската фестивална асоциация и Международния музикален фестивал „Варненско лято“.

Международният форум ще събере фестивални мениджъри от Европа с фокус върху музикалните фестивали, трансграничното сътрудничество и създаването на нови копродукции, особено между фестивали от Балканите и останалата част на Европа.

По този начин Варна ще се превърне в място за среща не само на българския фестивален сектор, но и на европейската фестивална общност.

Младите фестивали и следващото поколение

Важна част от програмата е посветена на младите фестивални организатори.

Те ще представят своята мотивация да създават нови културни събития, начините, по които изграждат публики, партньорствата си с местната власт и новите модели на организация, които въвеждат.

Този разговор е особено важен на фона на необходимостта България едновременно да съхранява фестивалите с доказана история и да създава условия за появата на нови културни платформи.

„Не може да забраним създаването на фестивали, защото няма пари“, подчертава Васил Димитров, поставяйки въпроса за необходимостта от различни нива на подкрепа – както за утвърдените стратегически фестивали, така и за новите инициативи.

От националния разговор към конкретни действия

Организаторите определят конференцията не просто като професионална среща, а като възможност за формулиране на конкретни посоки за развитие на сектора.

Сред въпросите, които ще бъдат поставени, са:

• Каква фестивална политика е необходима на България?

• Как да се определят фестивалите със стратегическо значение?

• Как да се измерва икономическото, социалното и културното въздействие на фестивалите?

• Как да се създадат условия за по-дългосрочно финансиране и планиране?

• Как да се подкрепят младите фестивални инициативи?

• Как българските фестивали могат да бъдат по-активна част от европейските фестивални мрежи?

• Има ли потенциал България да се превърне във фестивален център на Балканите?

В края на програмата д-р Боян Желязков ще проведе практическа фестивална работилница „Оптимизация на пътя на аудиторията до покупка“, посветена на комуникацията, визуалната идентичност, дигиталните инструменти и достигането до нови публики.

Варна – фестивална столица на България през септември

На 4 септември участниците в конференцията ще бъдат поканени на специален музикален поздрав от Международния музикален фестивал „Варненско лято“ с участието на Марио Хосен, Владимир Юровски, Деница Лафчиева, Мария Сотрифер, Александър Земцов-Гордън и Хариет Крийг.

На 6 септември делегатите ще имат възможност да присъстват и на едно от ключовите събития в юбилейната програма на „Варненско лято“ – гостуването на Симфоничния оркестър на Берлинското радио с диригент Владимир Юровски и солист Юлия Фишер.

Така Варна ще събере в рамките на няколко дни 100 години фестивална история, национален професионален разговор и европейска перспектива.

Конференцията на БФА е покана към фестивалните организатори, общините, държавните институции, културните мениджъри, изследователите и всички професионалисти в сектора да участват в разговор, който надхвърля конкретното събитие и поставя въпроса за бъдещето на фестивалите като стратегически ресурс на България.

Повече информация за програмата:Конференция на Българската фестивална асоциация – Варна 2026

Българска фестивална асоциация е неправителствена организация, която обединява водещи артистични фестивали и общини от различни региони на страната. БФА работи за устойчивото развитие на фестивалния сектор, обмена на добри практики, професионалното развитие и международното позициониране на българските фестивали. Асоциацията е колективен член на Европейската фестивална асоциация от 2013 г.